Граници на свободното разпореждане с наследство чрез завещание (запазени части)
Последно обновяване: 10/1/2012
Запазената част, която ограничава свободата на завещаване, се определя било то от Гражданския кодекс, било то от законите на въпросните автономни области, когато става въпрос за Aрагон, Балеарските острови, Каталуния, Навара, Галиция, страната на Баските.
Наследникът със запазена част е винаги гарантиран наследник. Въпреки това, в някои автономни области, наследникът със запазена част има само едно задължително вземане срещу наследниците или срещу наследствената маса.
Съпругът/ата на починалия, низходящите родственици на починалия и (при липса на низходящи) родителите или другите възходящи наследници на починалия, имат право на запазена част. Съгласно Гражданския кодекс, запазената част на правоимащите може да представлява максимум 2/3 от наследството. В автономните области, те могат да достигнат до 4/5 от наследството, със специфичните особености на произхода на имуществото.
Не е възможно наследник със запазена част да се откаже от нея преди смъртта на наследодателя. Отказът е допустим само след смъртта му. Той трябва да е предмет на нотариален акт или да бъде допуснат в съда. Отказът предизвиква последици за низходящите родственици на отказващия се.
